Говори се, че житейският път на кентавъра е постлан с труповете от враговете, покосени в битките. За онзи, що наричали Warrunner*, това наистина бил един доста дълъг път. От страничните наблюдатели, четириногите кланове на Друуд често биват погрешно възприемани като простодушни, първични същества. Езикът им няма писмена форма, културното им развитие е лишено от пиктографски традиции, структурирана музика и официално вероизповедание. За кентаврите, битката е идеалният метод за артикулиране на мисълта, най-висшият начин за самоизразяване. Ако убиването е форма на изкуство сред кентаврите, то тогава Брадуордън, познат като Warrunner, е най-великият им творец. Той се извисил, доказвайки надмощието си в Омекс, една древна арена, где в продължение на хилядолетия кентавърските кланове се сбирали, за да изпълняват гладиаторските си церемонии. С разрастването на славата му, прииждали зрители надлъж и нашир, за да видят великия кентавър в действие. Винаги бил първият пристъпил в арената и последният, който я напускал. Той композирал шедьоври чрез пръските, когато изкормял някого с всеки замах на дългото му и пропито с кръв острие. Това била прозата от кръв върху стомана, захвърляна в сложни шарки връз бледите пясъци на смъртоносното поле.





Warrunner разгромявал едни подир други бойците, докато арената не била гръмко огласена с викове приветстващи име му, докато не се озовал сам — неоспорим шампион на своя род. Великият пояс на Омекс му бил му връчен и опасан около обширното му туловище. Но в победата си, смъртоносният творец открил само пустота. А какво е един войн, ако няма предизвикателство? Великият кентавър препуснал надалеч от Омекс още на същия ден с нова цел. За своя народ Warrunner бил най-великият боец, който нявга бил пристъпвал в арената. Сега той си бил поставил за цел да докаже, че е най-великият боец, който изобщо нявга е живял.





*Centaur Warrunner — Кентавърът военнокомандващ