През живота си, леденият маг Етрейн (преди да стане Лич) използвал заплахата от разрушителния лед, за да пороби цели кралства. В крайна сметка поданиците му, подпомогнати от няколко отчаяни магьосници, събрали смелост, за да го нападнат от засада. Въоръжени с достатъчно омагьосани въжета, за да го оковат завинаги, те привързали мага за стоманени тежести и го пуснали във води, главно познати с това, че са бездънни. Не били.





Той падал около година преди една оголена скала да захване въжетата. Там той почивал, мъртъв, но без да се разлага, докато геомансърът Анхил не решил да потвърди легендата за предполагаемите бездънни Черни води. Отвесът на Анхил се оплел във въжетата, които обвързвали удавения магьосник, и той извадил неочаквана награда. Мислейки си, че превръщайки мъртвия в немъртъв, би могъл да попита Лича за условията във водата, той премахнал въжетата и изпълнил прост ритуал за възкресение. Дори и потомците на враговете на Етрейн отдавна били забравени от времето, така че нямало какво да предупреди Анхил за неблагоразумието му. Но той разбрал грешката на преценката си почти веднага, когато Личът отхвърлил оковите си и го погълнал.