Пурист Тъндърот бил силен, отдаден и възвишен рицар, заклел се към йерархията, превърнала го от обикновен оръженосец в опитен рицар с висока репутация. Той посветил целия си живот в служба на Всевиждащата наука за светлината. Това било тяхната свещена борба и той бил толкова привързан към задълженията си, че нивга не поставял под въпрос важността им, тъй като имал силата и буйната доблест на младостта. Но през годините, докато неговите деди умирали и били погребвани в примитивни гробища, направени в калта, докато неговите братя падали в битки с безчет същества, които отказвали да се преклонят пред Науката за светлината, докато неговите оръженосци били избивани от битките, чумата и лошата вода, той започнал да се пита за значението на обета и целия поход.





След дълбока медитация той се разделил с армията си и започнал дълъг и мъчителен път обратно към скалите на Емаурак и там той задал предизвикателство към свещениците на Науката за светлината. Никой рицар не бил оспорвал правотата им досега и те се опитали да го хвърлят в яма за жертвоприношения, но Пурист бил непоклатим. Когато се изправил срещу тях, той започнал да блести в свещена светлина и те видели, че Науката го е избрала, за да се яви чрез него. Първожрецът го отвел на пътешествие, траещо седмици в още по-дълбока светиня, светинята на светините, където чакали не някаква абстрактна концепция на мъдростта и прозрението, не някаква издълбана реликва изискваща богато въображение, за да бъде разбрана, а техния първообраз. Тя не просто се заселила в тези скали за милиарди еони. Ни най-малко, Тя ги била създала. Науката за светлината създала необхватната минерална обвивка на планетата около себе си като защита срещу безбройните заплахи от космоса.





По този начин Всевиждащата сила създала света. На същия ден разкрила на Пурист и други тайни. Рицарят нямал причина да опровергае историята. Може би Науката на светлината е лъжец, скрит дълбоко в затвора Ѝ от камък, и не е създателят на света, но тя никога не се усъмнила отново в неговата вяра. Неговата кампания най-накрая придобила значение. И вече нямало съмнение, че славните сили, които го насищали и давали сила на другарите му в битката, са истински.