Подобно на много велики поетеси, Аурот просто иска да има време за писане, но животът на Winter Wyvern е изпълнен със спънки. Елдуърмската епопея е изпълнена с дълга и цветуща история, но някои се опасяват, че останалите драконови книжовници не изобилстват от толкова знания и плодовити умове, както едно време. Тъй като към „Прозаичната елдуърмска Еда“ били добавени едва няколко реда от последната величествена ера. Аурот жалее: „Забравяме, че в живота има много повече от триумфа и господството над враговете ни. Трябва да живеем, преследвайки творческата изява.“ Тя се впуска в изследователски експедиции, където събира книги за вдъхновение. Но всичкото това проучване може да бъде изключително разсейващо и тъй, тя прекарва по-малко време в писане, отколкото би трябвало. Макар и да е наясно с това, че трябва да се спотайва в своята бърлога, дописвайки „Прозаичната елдуърмска Еда“, тя се озовава вплетена в епични битки срещу могъщи врагове. Разграбва замъци, извършва набези в антични библиотеки… А ако не щеш ли, натрупа купища слава за себе си през това време, тя си казва, че това е просто страничен ефект от нейните проучвания. Факт е, че макар нейните умения и мощ на бойното поле да са легендарни, досегашните ѝ научни премеждия далеч не са материал, достоен за литературно признание. Но Аурот не се задоволява с това, да е просто протагонист в героичните предания. Тя желае и да е техен създател.