В Киселинните джунгли на остров Джиди, отровата тече в кръвта и бълбука из вътрешностите на всяко същество, което се катери, припка или спуска между флуоресцентните лозя, от които капе разяждащ сок. Въпреки това, дори и в тази токсична менажерия, Venomancer* бил признат като най-отровния. Преди векове той бил билкар, познат като Лесал, прекосил залива на Фадж с малка лодка, търсейки потенциални екстракти от кората и корените на дърветата, но вместо това намерил кошмарна трансформация. След две левги навътре в острова Лесал намерил влечуго, дегизирано като епифит. По погрешка опитал да го откъсне и бил ужилен. В отчаянието си той използвал частичните си знания относно лечебните билки в джунглата, смесвайки отровата на (набързо удушено) влечуго с нектар от бронирана орхидея, за да си стъкми противоотрова. В миговете преди черната парализа да го обземе напълно, той си я инжектирал чрез трън от орхидеята и веднага изпаднал в кома.





Седемнадесет години по-късно нещо се раздвижило в кътчето, където той паднал, изхвърляйки натрупания с годините хумус — Venomancer. Лесал билкарят вече го нямало — той се превърнал в Лесал вестителя на смъртта. Неговите спомени били изтрити, а плътта му била проядена и заменена с нов вид материя — един съюз между отровата на влечугото и жлъчната обвивка на орхидеята. Киселинните джунгли на Джиди приветствали новия си господар, заради когото дори и най-злите хищници научили да се подчиняват и крият, за да спасят живота си. Зловещият остров се оказал твърде ограничен, и някъде дълбоко в сърцето на Venomancer човешкият копнеж на Лесал го накарал да търси нови отрови и да донесе още смърт.





(*Venomancer — Отровителя)