Роден в безбожния и безплоден Хазадал, Chen израснал сред преселническите племена, които едва-едва свързвали двата края, за да просъществуват в тлеещата пустинна жега. Използвайки древна форма на животинско опитомяване, народът на Chen усърдно стопанисвал пустинята с локутхи, закърнял вид подземен дракон, който топял пустинния пясък и го превръщал в туби от стъкло, които събирали дъжда, който валял дваж годишно. Винаги на ръба на глада и жаждата, биейки се със съседите и помежду си, един съдбовен ден кланът на Chen направил грешката да обсади погрешния керван.





През ожесточената битка, която последвала, кланът на Chen бил обезсилен. Бронираните рицари на Стадото набързо се справили с опитомените локутхи, който атакували и умирали на талази. Членовете на племето последвали съдбата на драконите. Chen се борил със зъби и нокти и погинал… или поне така би трябвало. Но разгромен и на колене, той посрещнал своята екзекуция смирено, подлагайки врата си към острието. Трогнат от куража на Chen, екзекуторът прибрал меча си. Вместо посичащото острие, на Chen бил даден следния избор: смърт или прелом на веруюто. Chen свирепо приел новата вяра. Той се присъединил към Стадото и заслужил бронята си, прилагайки един подир друг кървав прелом на веруюто. А сега, с фанатизма от приложения прелом на новото верую и във вихъра на умението си да опитомява животни, той дири неверници и ги посвещава към последното им възмездие.